вторник, 25 януари 2011 г.

Бяло до стерилност


Тя стоеше там и гледаше навън, знаеше, че няма никога повече да усети чистият въздух.Мислеше, че надеждата умира последна, а с нея щеше да дойде и нейният ред.Усмихна се.Беше живяла и това я правеше щастлива.Имаше семейство, дете, Дом.Имаше и една болест, която я разяждаше, не толкова физически, колко емоционално.Усмихна се отново.Знаеше, че скоро и това ще свърши, както беше свършило всичко друго.Вече не очакваше вратата да се отвори и да види познато лице, просто, защото всички я бяха забравили.Остана й само бялата до стерилност стая и общуването с медицинските сестри, които се появяваха само за да й бият поредната инжекция.
Обичаше да стои на прозореца и да наблюдава Света.Гледката не беше прекрасна, но на нея й харесваше.Индустриалната част на града, но тя се чувстваше щастлива да наблюдава.Мислеше, че така животът й продължава с темпото навън.Беше изгубила начина си на живот и се наслаждаваше на това, което и се предоставяше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар