вторник, 25 януари 2011 г.

Една история


И докато в огледалото се оглеждах,
бял гълъб зад мен прелетя!
Снимката наша прегръщах
и сълзите си не можах да си спестя.

...Времето минава, годините изтичат...

Ами сега...На къде?С кого?
С кого да се радвам на изгравящото слънце?
С кого да изпращам деня?
Заради кого да се будя сутрин?

Всичко е сякаш в мъгла.
И бродя по празните улици,
а тълпата минава през мен.
Лампите светят едва-едва
...сякаш за да усилят болката моя...

...и пак бялата птица...

Дали е истина тя?
Дали съществува?
А може би това е отражение
на моята черна душа?

Пак в стаята празна се връщам,
сякаш изобщо не бях излизала навън.
И прозорецът мъглово проблясва
бялата птица свила гнездо е там...

Отворих прозореца зимен,
а от птицата нямаше следа.
Дали е истина тя?
Дали съществува наистина...

...или е илицетворение на моите неосъществили се желания...

и пред иконата малка, в ъгъла
стоя с вплетени пръсти...
От самотата човешка прегърната
ще посрещна смъртта.

И бялата птица наистина
отразява моята черна душа!


Няма коментари:

Публикуване на коментар