сряда, 26 януари 2011 г.

More thаn love

Понякога се чудя къде точно е границата и колко тънка е тя и колко лесно се преминава.Границата в желанието да направиш човека до себе си щастлив.Да предотвратиш събития, които биха го наранили.Дори това да не кореспондира с твоята собствена природа.Защото си чувал, че така правели хората, които обичат.Подкрепяш го, когато се налага, утешаваш го.Не иронизираш ситуацията и действаш според съвсем различни закони, в които нямаш грам опит.Говориш внимателно, подбираш думите си прецизно.И всичко това заради усмивката на любия човек.Дори когато искаш да изкрещиш "Какво, по дяволите, си мислиш?!Тя има акъл на сандвич с пастет?!"* пак млъкваш и заставаш до същия този, за чието щастие се бориш така усърдно, защото ти...пука?! 
Проучваш "вражеската територия".Набавяш нужните боеприпаси и заставаш на фронта.И се изненадваш как всичко, което си направил е било напразно.Не, не напразно, ами...безпричинно.Всъщност причината е да не страда ТЯ!И въпреки че няма представа за вашия "таен проект за мама" ти си удовлетворен от случилото се и знаеш, че си направил всичко, което се е очаквало от теб.Не защото така е трябвало, а защото така си го искал и почувствал.Не си пропуснал нищо.
Същественият проблем в случая е "промяната" в името на нещо по-важно от собствения ти задник.Дори най-големият изрод може да се превърне в нещо съвсем различно, от това което е бил.За изненада на околните.Той вече се намира в средата на "хранителната верига", не той е крайният консуматор.Т.е взима каквото иска и когато го поиска, и го предоставя на някого другиго.
*Цитат:House M.D

Няма коментари:

Публикуване на коментар