Wanderer

Ти ли скитнико бездомен, прокуден от бащината къща, ще ми говориш за щастие и мироглед?Ти ли, който за едно щракване на пръсти време изгуби всичко?Ти ли ми обясняваш колко си щастлив и как вярваш в доброто.Ти ли си този, за когото никой не си направи труда да отключи входната врата на своята Къща, а просто безхаберно погледна през шпионката?Теб ли гонеха всеки път?И все още вярваш?В какво?Заради какво?Заради кого?Заради теб, казваш.Заради собственото си душевно равновесие.Ти си повреден.Не разбирам.Душевно равновесие, викаш.Странно.Та ти беше най-неуравновесения човек на Света.ААА, променил си се.Кимаш с глава и си протягаш ръката.Ще ти дам каквото имам за да подхраня още повече тази любов към ближния, която ти отказват, но ти упорито се опитваш да докажеш, че съществува.Мазохист.Ще тръгваш ли?Къде?Където ти видят очите, казваш.Перфектно.О, имаш си къщичка, е, от листа, голяма работа, нали те пази, когато вали.Какво ще правиш като зафучи оня?АА, ше си стоиш там.Ми да, то доброто съществува.Продължаваш да твърдиш?!Упорит си.Защо не останеш да пренощуваш тука?Не искаш да пречиш.Ми както искаш.Небето, да синьо е.То е твоят покрив?То е покрив за всички.

Отдръпваш се?Мръсен си, да, виждам.Мен не ме е страх да те докоснаСкоро ще дойдеш."Скоро е разтегливо понятие.Кога скоро.Много скоро.Добре, аз ще съм тук.Сега си върви по пътя.

И той никога не се върна.